— Отново благодарение на дефекта. Призоваваш образа и черпиш сила от него през тази мрачна пукнатина.

— И това ще ти позволи да пътуваш през Сенките?

— Почти с такава лекота, с каквато го правиш ти например — каза Джасра. — Но процепът все пак си остава.

— Процепът ли? Не разбирам.

— Дефектът в Лабиринта. Той ще те следва през Сенките. Винаги ще е до теб, докато пътуваш през тях — понякога тънък като косъм, друг път зейнал като бездна. Ще се променя непрекъснато. Може да се появи най-неочаквано навсякъде — своеобразно бяло петно в реалността. Там именно се крие рискът за тези, които следват Непълния Път. Да паднеш в процепа означава сигурна смърт.

— Но всяко от заклинанията ти също би могло да се провали и да се обърне срещу теб.

— Риск има във всичко — заяви магьосницата. — Истинското майсторство е в това да успяваш винаги да го заобиколиш.

— И ти бе отредила тази участ на Джулия?

— Да.

— И на Виктор?

— Да.

— Разбирам — казах. — Все пак сигурно знаеш, че копията черпят силата си от Първичния Лабиринт.

— Разбира се. И какво от това? Те са почти толкова добри, колкото е и истинският Лабиринт. Естествено, трябва да се пипа внимателно.

— Апропо, колко използваеми отражения съществуват?

— Използваеми?

— Те сигурно се влошават с отдалечаването си от центъра. Къде минава линията, която не може да бъде прекрачена без рискът да стане безразсъдно голям?

— Разбирам какво имаш предвид. Може би само първите девет отражения стават за работа. Аз никога не съм преминавала отвъд деветото. Първите три са най-сигурни. При следващите три рискът се увеличава значително.

— Пропастта става по-широка, така ли?

— Точно така.

— И как така се реши да ми кажеш всичко това?

— Ти си адепт от по-висша сфера и тази информация е безполезна за теб. Освен това не би могъл да ми попречиш да използвам Непълния Път. И накрая, трябваше да си наясно с тази подробност, за да оцениш по достойнство финала на моя разказ.