Измина известно време преди сферата да се появи отново и аз вече се канех да попитам Мандор какво става, когато я видях да излита от отвора, през който се бях измъкнал. Пламъците, обхванали цитаделата, започнаха да утихват. Няколко мига по-късно забелязах овалната сянка на втора, още по-голяма сфера. Земята под краката ми потръпна.

Близката стена се срина. Малко след това друга рухна пред очите ми. Сега вече можех да видя вътрешността на залата доста ясно. През дима и вдигналия се прах се появиха отново очертанията на огромна сфера. Пламъците изчезнаха. Чрез своето Логрус-зрение успях да видя гърчещите се, вплетени една в друга силови линии, които свързваха телата на Джасра и Шару.

Мандор протегна ръка. Около минута след това една малка метална сфера се приближи към нас подскачайки и той я улови с елегантна лекота.

— Да побързаме — подкани ме той. — Би било жалко да изпуснем финала.

Тръгнахме обратно към цитаделата. Пътьом ми се наложи да използвам едно от защитните си заклинания, за да съм сигурен, че нищо няма да ни се стовари върху главите.

Джасра беше застанала с гръб към огнения стълб на Извора с високо вдигнати ръце. Струйки пот се стичаха по покритото й със сажди лице и оставяха след себе си светли ивички. Още преди да се приближим достатъчно усетих силата, която пулсираше в тялото й. Във въздуха, на около четири метра над нея, бе увиснал Шару. Главата му беше клюмнала неестествено на една страна, сякаш вратът му бе прекършен. Някой непосветен сигурно би си помислил, че магьосникът левитира, но аз виждах ясно силовата линия, която го бе пронизала като уловено насекомо.

— Браво — обади се Мандор и изръкопляска леко. — Видя ли, Мерлин? Щях да спечеля облога.