1На философите не станах мил,но види бог дали съм съгрешил.Да, нищо съм и нищо днес не ми е ясно,дори не знам защо съм се родил!2О, колко мъдреци поглеждаха с печалкъм тоз и онзи свят; и що? — Без жалотнесе ги смъртта; безсмислени пророци —днес тяхната уста е пълна с кал.3Ще дойде краят, но кога — кой знае?Да пием вино — истината май в това е.Не си лоза, глупако: от пръстта —едва ли някой ще те откопае!4И все пак истина е, вдъхновенов ума ми всичко беше прояснено,но въпреки това ще ви повторя аз:от виното не срещнах по-блажено.5През младостта се спусках неумелкъм разни философи — и без целим вярвах… Но през същата вратаизлязох, през която бях дошел.6Тревата виж, изгряла в пролетта,над нея полегни с виновността:защото — знаеш ли из чии красивилюбими устни расне бавно тя?7Не трябва, не мисли за утрешния час:приятелю, живей под слънчевата власт.Когато ний умрем, веднага ще догонимизбягалите векове пред нас.8От мисли, полусънни обкръжен,аз чашата разбих опиянен;а тя прошепна: „Бях аз като тебеи ти ще станеш глина като мен.“9Какво сме ние? На земята през май най-хубавия цвят,връх и долина необятна, на рая — рай, на ада — ад.чрез нас се просветлява бавно дълбокото око на свода,ако светът е пръстен — ний сме над златото му скъп ахат.10Ако съм сигурен, че утре вода и хляб ще имам пак,ако над моя поглед грее светото слънце като мак,тогава просто няма смисъл, мигар съм длъжен да слугувамна този, дето е от мене три пъти по-голям глупак.11И за какво? Кой тук пристига? Кой там отвъд си заминава?Една загадка притаена за всички мъдреци остава.В кръга началото къде е? Къде е тънкия му край?Ако отнякъде сме спрели, къде ще отшумим тогава?
