12Ще си заминем с поглед плах — но за света какво е?И няма път, и няма смях — но за света какво е?Ний си отидохме — а той е бил и винаги ще бъде.От нас дори не виждам прах — но за света какво е?13Върти безкрайно колелото развеселеният грънчар.В грънчарницата, край вратата, застанал сам по навик стар,с изкусни пръсти той извайва глиноразцъфналите чашиот глезена на някой беден, от черепа на някой цар.14Сприятелиш ли се с глупака, не ще се отървеш от срам,и затова сега послушай съвета мъдър на Хайям:отрова приеми, но нека да е приета от мъдрец,а от ръката на глупака не вземай ти дори балсам.15Трезв ли съм — не зная радост, ставам тъжно мълчаливА пиян — светът за мен е като винен свят мъглив.Ала някъде в средата, имам малък светъл миг,дето просто го обичам, че съм в него още жив.16Съборил ни е на земята, като из блюдо, този своди ни залива със неволи, и ни полива с глад и пот.На каната и твойта чаша единствено се довери,че между тях тече пенливо кръвта на нашия живот.17Освен грънчарския чекрък бих разменил изцялоза чаша вино моя плащ, чалмата си и шала.Как ще живея утре? Всичко на виночерпеца ще дам.Нали това светата майка не ми го е тъкала!18Залъгват ни: ще има в рая небесно хубави жени.И много вино ще се лее сред вечерните механи.Жени и вино! Но защо ли това неизмеримо благо —кой и защо, тук на земята, за нас жестоко забрани!?19От всички, дето по реда си приеха кротко свойта смърт,поне един дали намери спасение, обратен път?Живей, целувай, пий до дъно в минутата на кръстопътя,че няма връщане и няма ей тези радости отвъд.20Египет, Рим, Китай далечен — владей с жестока мъст!Бъди ти вечен самодържец — света разпни на кръст!Със нищо по-различен няма да бъде твоят край:три лакти бяло покривало и пет аршина пръст.
