Ще те науча аз да си на всички с нрава,усмихвай се навред, бъди с душа лукава:евреи, мюсюлмани, безбожници хвали —и ще спечелнш ти най-хубавата слава.160Да бях творецът аз на туй небе жестоко,за миг го бих разбил и вдигнал по-високолазура на небе такова, под коеточовекът би живял не тъжно и безоко.161За щастие — до дъно! Наливай с порив скъп!Презри деня суетен! Живей без страх и скръб.И тежките вериги на твоя глупав разум,затворник временен, снеми от своя гръб!162Без ропот приеми съдбата, било във дъжд или във пек,от болката не се оплаквай — това е най-добрия лек.И по-богат да станеш, трябва за всичко да благодариш,изпитано от теб случайно в шума на този звезден ек.163Какво навред желая? — Смехът на веселбата!А друга странна вяра за мен е непозната.Веднъж попитах свода: „Кого обичаш ти?“Отвърна той: „Сърцето, де пее радост свята!“164Не знам растения до днес със същност по-великаот кипариса черносмол и лилията бледолика.Той, надарен със сто ръце, не ги размахва гордо:тя нито дума не шепти, макар — със сто езика.165Да, утрешният ден лежи в мъглите косии ни разкъсват пак съдбовните въпросн.Вземи на всеки миг упойката! Кой знаедали сълзите на скръбта за теб не носи!166О, никой не прие света като награда;поне един дали си е дошел от ада наглината… Но пак надеждите безплътниса извора ни свят, едничката отрада.167Ти знаеш ли защо в предутринния часпетелът през сълзи ридае с тъжен глас?В стъклото на зората той е съгледал вече,че пак и тази нощ се е простила с нас.168Където и да си, край теб стои суровасъдбата — за живот или за смърт готова;макар че може тя да ти предложи мед,не бързай да ядеш — примесен е с отрова.
