149Знаеш ли ти колко тъжен, колко жалък е човек,колко бързо отшумява неговият път нелек?Сътворен от черна глина, от страдания и самодве-три крачки пропътувал, става глина пак навек.150Бъди между скалите огън свят,вълните на смъртта ще те превърнат в ад.Не е ли прах света? Не млъквай, моя песен!Не е ли дим плътта? Налей ми радост, брат!151За мене чашата е винаги желанаи нежна флейта — над душевна рана.Щом падна във ръцете на грънчаря като глина —да е за вино само изваяната кана!152Уви, не са далеч последните врати,часът предсмъртен като фенер блести.Не се бави, по-бързо от виното наливай,че може утре с него да ме прелееш ти.153По-малко се мъчи за злата участ наша,от сутрин до среднощ прекарай с пълна чаша,седни на лозето до дъщерята… — тяс червените си устни не е за богаташа.154Кажи, димът на огненото лято — де е?И лихвата на скъпото ни злато — де е?Присмиват ми се, че живях сред кръчма —но де е тя, и бъчвата със вино — де е?155И сякаш през завеса отдалечсъс „ти“ и „аз“ долита кратка реч.Но пада леко тънката завеса:и „ти“ и „аз“ не се дочува веч.156Богатството, нали, съвсем не значи ум,но бедността боли, като живот без друм.Виж, теменужката трепти, а пухкавата розасе смее, пълна с радост, злато, пчелен шум.157Познавам този вид магарета сановни:крещят, реват, навред е празното им слово!Сами без име — търсят опора в имената,а да пълзят пред теб, са винаги готови.158За да живееш мъдро — закони има много,но само два от тях зачитай ти най-строго:ти по-добре гладувай, но глупости не яж,и по-добре самин, но не с глупак, ей богу.159
