Докато Файона и Блийс се оправяли с Бранд, Ерик се свързал с Флора. Тя уредила преместването ми в „Гринуд“ от клиниката, в която полицията ме била закарала, като инструктирала да ме държат упоен. В същото време Ерик започнал да се подготвя за коронацията си в Амбър. Малко след това идиличното съществувание на нашия брат Рандъм в Тексорами било нарушено. Бранд успял да му изпрати съобщение извън нормалните семейни канали — тоест, Фигурите, — с молба да го освободи. Докато Рандъм, който за щастие не поддържал нито едната, нито другата страна в борбата за власт, се занимавал с това, аз успях да избягам от „Гринуд“, въпреки че все още не бях възвърнал изцяло паметта си. След като се сдобих с адреса на Флора от изплашения директор, аз се отправих към къщата й в Уестчестър. Започнах да блъфирам и се нанесох вътре в ролята на пансионер. Рандъм, междувременно, не успял да постигне кой знае какъв успех в опитите си да освободи Бранд. След като убил змиеподобния часовой на кулата, трябвало да избяга от пазачите й, за което използвал една от странните движещи се скали в тази местност. Пазачите, смела шайка от не твърде човекоподобни момчета, успяла да го последва през Сенките, подвиг обикновено непостижим за неамбърити. Тогава Рандъм избягал на сянката Земя, където аз насочвах Флора по погрешни пътеки, докато в същото време се опитвах да намеря истинския път към просветлението по отношение на моето собствено положение. Пресичайки континента в отговор на уверенията ми, че ще бъде под моя закрила, Рандъм бе дошъл при мен, убеден, че преследвачите му са мое творение. Когато му помогнах да ги унищожи, той останал твърде озадачен, но нямал желание да повдига този въпрос, тъй като по всичко изглеждало, че съм въвлечен в някакви собствени маневри по отношение на трона. Всъщност, много лесно бе изигран да ме отведе обратно в Амбър през Сенките.