Тази авантюра в някои отношения се бе оказала ползотворна, докато в други не чак толкова задоволителна. Когато най-накрая разкрих истинското си състояние, Рандъм и нашата сестра Дирдри, която бяхме срещнали по пътя, ме заведоха до огледалния на Амбър град в дълбините на морето — Ребма. Там преминах през отражението на Лабиринта и в резултат възстанових по-голямата част от спомените си — във връзка с това възникна и въпросът дали аз съм истинският Коруин или просто една от неговите сенки. От Ребма се отправих към Амбър, използвайки силата на Лабиринта, за да се пренеса мигновено у дома. След като се бих на дуел с Ерик, дуел, който нищо не реши, аз избягах чрез Фигурите във владенията на скъпия си брат и евентуален бъдещ убиец — Блийс.

С Блийс се съюзихме, за да атакуваме Амбър — зле ръководена битка, която изгубихме. Блийс изчезна по време на решителната схватка, при обстоятелства, които изглеждаха фатални. Колкото повече неща обаче научавах, и колкото повече се замислях върху случилото се, толкова по-вероятно ми се струваше да не са се оказали чак толкова фатални. Това нападение стана причина да се превърна в пленник на Ерик и, макар против волята си до известен степен, в съучастник на неговата коронация. После той ме ослепи и захвърли в тъмница. Няколкото години, прекарани в подземните килии на Амбър бяха станали свидетел на възстановяването на зрението ми, в права пропорционалност обаче с влошаването на умствените ми възможности. Само внезапното появяване на стария съветник на татко Дуоркин, в много по-лошо умствено състояние от мен, бе разкрило пътя към бягството.

След това се заех да си възстановя силите и реших да бъда по-предпазлив следващия път, когато тръгна да търся Ерик. Стигнах през Сенките до Авалон, древната земя, която някога бях управлявал, с намерението да се сдобия с едно вещество, уникално със свойствата си да предизвиква взривове в Амбър.