По пътя имахме някои трудности по протежение на черния път, който сякаш бе разширил обсега си на влияние и сред световете на Сенките. Успяхме да се справим с проблемите, които ни създаваше, но аз едва не загинах в един дуел с Бенедикт, който ни бе проследил, лудешки минавайки през Сенките. Прекалено вбесен, за да обяснява каквото и да било, той започна да се бие с мен сред малка горичка — все още бе по-добър от мен, владееше отлично оръжието, дори и с лявата си ръка. Успях да го победя само, защото използвах номер, свързан с едно свойство на черния път, за което той нищо не знаеше. Бях сигурен, че иска да ме убие, заради аферата с Дара. Но не. С няколкото думи, които си разменихме, той отрече изобщо да знае за съществуването на подобна жена. Тръгнал след нас убеден, че съм убил слугите му. Всъщност, Ганелон наистина бе открил няколко скорошни трупа в гората около имението на Бенедикт, но се бяхме разбрали да забравим за тях, тъй като нито знаехме кои са, нито пък имахме желание да усложняваме още повече съществуването си.

След като оставих Бенедикт под грижите на брат ни Жерар, когото чрез Фигурата му бях призовал от Амбър, ние с Ганелон продължихме към сянката Земя. Въоръжихме се, вербувахме ударна сила от Сенките и се отправихме към Амбър, за да го атакуваме. Но при пристигането си открихме, че Амбър вече е нападнат от същества, които бяха дошли по черния път. Моите нови оръжия бързо обърнаха битката в полза на Амбър. Брат ми Ерик загина по време на боя, оставяйки на мен проблемите си, враждебността си и Рубина на справедливостта — управляващо времето оръжие, което бе използвал срещу мен, когато с Блийс атакувахме Амбър.

Точно в този миг се появи Дара, префуча край нас, влезе в Амбър, откри Лабиринта и успя да премине през него — убедително на пръв поглед доказателство, че наистина имаме някаква роднинска връзка. По времето на това изпитание тя демонстрира странно физическо преобразяване. В края на Лабиринта Дара заяви, че Амбър ще бъде унищожен. После изчезна.