От всички амбърити за съществуването на подобно вещество знаех единствено аз. По пътя минах през земите на Лорейн, където срещнах моя стар авалонски пълководец Ганелон или пък някой, който много приличаше на него. Останах там заради един ранен рицар, едно момиче и една местна заплаха, странно наподобяваща нещо, което се появяваше в покрайнините и на самия Амбър — постоянно нарастващ черен кръг, свързан по някакъв начин с черния път, по който се движеха нашите врагове — факт, за който отчасти държах отговорен и себе си, заради клетвата, която бях изрекъл по време на моята слепота. Спечелих битката, изгубих момичето и продължих по пътя си към Авалон, заедно с Ганелон.

Когато стигнахме до Авалон, бързо научихме, че градът се намира под закрилата на моя брат Бенедикт, който имал проблеми, поради ситуация, сходна на заплахата от черния кръг\черния път. Бенедикт изгубил дясната си ръка в решителната схватка, но спечелил победа в битката си със зловещите амазонки. Той първо ме предупреди да запазя намеренията си към Ерик и Амбър само на теория и чак след това ни предложи гостоприемството на едно от именията си, докато той самият остана в продължение на още няколко дни на бойното поле. И точно в неговото имение срещнах Дара.

Дара ми каза, че е правнучка на Бенедикт и нейното съществуване се пази в тайна от Амбър. Тя измъкна каквото можа от мен за Амбър, за Лабиринта, за Фигурите и за нашата способност да преминаваме при Сенките. Освен това изумително добре владееше шпагата. Двамата се любихме при моето завръщане от пътуването ми през Сенките до едно място, откъдето се бях сдобил с достатъчно количество необработени диаманти, за да се разплатя за нещата, от които щях да се нуждая за атаката ми срещу Амбър. На следващия ден ние с Ганелон взехме необходимите ни запаси от химикали и се отправихме към сянката Земя, където бях прекарал заточението си, за да се сдобием с огнестрелни оръжия и амуниции, произведени според инструкциите ми.