— Предвари ме — обади се Рандъм от дясната ми страна, — но и аз дълбоко в себе си изпитвах същото усещане. Наистина съм убеден, че по някакъв начин онова там долу е основата, върху която е съграден нашия свят.

— Един външен човек понякога вижда нещата по-добре, отколкото онзи, който е вътре в тях — подхвърли Ганелон.

Рандъм ме погледна и после насочи цялото си внимание към гледката.

— Мислиш ли — попита той, — че нещата ще се променят още, ако слезем, за да поогледаме по-отблизо?

— Има само един начин да разберем — отвърнах аз.

— В колона по едни тогава — съгласи се Рандъм. — Аз ще водя.

— Добре.

Рандъм насочваше коня си надясно, наляво, надясно, в дълга поредица от криволичещи движения, което ни принуждаваше да вървим на зиг-заг през по-голяма част от външната страна на стената. Продължавахме да се движим по начина, по който го бяхме правили през целия ден, като аз вървях плътно зад него, а Ганелон беше последен.

— Изглежда достатъчно безопасно вече — извика Рандъм назад.

— Засега — отвърнах аз.

— Някаква цепнатина в скалите отдолу.

Наведох се напред. Вдясно имаше отвор на пещера, на нивото на овалната плоскост. Разположението й беше такова, че бе останала скрита от погледа ни, докато бяхме стояли по-горе.

— Минаваме прекалено близо до нея — казах аз.

— …бързо, внимателно и тихо — добави Рандъм и изтегли меча си.

Извадих Грейсуондир от ножницата му, на един завой разстояние отзад над мен Ганелон изтегли своето оръжие.

Не минахме покрай отвора, а отново завихме наляво, преди да стигнем до него. Намирахме се на около десетина, петнайсет крачки, когато долових неприятна миризма, която не можах да определя. Ала конете явно се бяха справили по-добре от мен или пък просто си бяха черногледи по природа, защото присвиха уши, разшириха ноздри и започнаха разтревожено да пръхтят, докато в същото време се извръщаха встрани и дърпаха юздите. Поуспокоиха се от само себе си, веднага щом завихме и отново започнахме да се отдалечаваме от мястото. Бяха спокойни до момента, в който не стигнахме до края на спускането си и не започнахме да се приближаваме към повредения Лабиринт. Отказаха да се приближат до него.