— Да.

— Извинете ме за въпроса! Разбирам и няма как да не разбера, че е излишен, но всичко ми звучи толкова невероятно, а освен това за мен са заложени на карта много повече неща, отколкото си мислите.

— Лесно мога да си представя за какво става въпрос — за вашата добра репутация, а може би и за цялото ви състояние.

— Естествено! Ако се окаже, че не се заблуждавате, аз доброволно ще предложа цялото си имущество за покриване на загубите, причинени на истинския наследник с това, че допуснах да бъда измамен. И за съжаление съм убеден, че всичко, което предадох на онзи мошеник, е изгубено.

— Все още не м и се иска да гледам на случилото се като на свършен факт. Не е изключено да бъде заловен.

— Едва ли! Той се е прехвърлил отвъд океана и сигурно ще се скрие на някое безопасно място.

— Не се ли беше скрил и баща му? А го открихме в Тунис. Ние разбираме от намиране и разчитане на следи. Трудността се състои само в това, че плячката ще бъде поделена. Дори и да успеем да заловим една част от нея, другите две ще останат за нас загубени.

— Значи сте на мнение, че Хари Мелтън също е замесен в играта, а?

— Убеден съм в това.

— А по какъв начин им е помагал?

— Хмм! Как се казва писарят, който е отговорил два пъти на писмата ми и е фалшифицирал вашия подпис?

— Хъдзън.

— Откога работи при вас?

— От година и половина.

— Предполагам, че вече не е в кантората ви.

— Вдругиден го очаквам да се върне. Той получи известие за смъртта на брат си и ме помоли за двуседмична отпуска, за да може да присъства на погребението, а после и да се погрижи за децата на покойния.

— И къде бил умрял брат му?

— В Сейнт Луис.

— Тогава сега-засега, спокойно можем да приемем, че не е тръгнал в тази посока. Как се запознахте с него?

— Чрез писмените препоръки, които притежаваше.