— Не, на космодрума не се е случвало нищо интересно. Те влизат редовно във връзка с нас, а извънредната информация на практика пристига мигновено. Предчувствието те лъже, Язон. Успокой се. По-добре изслушай срочното съобщение на междузвездната информационна агенция.

— За какво става дума? — попита бързо Язон, сякаш стремейки се с въпроса си да отсече нежелателната информация. Именно в тази секунда чувството на неопределена тревога се конкретизира в съзнанието му и като се усили до краен предел, се превърна в усещане за надвисваща беда. Толкова остро беше то, че дори Миди, която притежаваше известни телепатически способности, открити от Язон още на Егриси, потрепера и се хвана за главата. Дали това беше научно или не, беше второстепенен въпрос, но Язон имаше високо мнение за екстрасензорните си способности, и беше привикнал да се доверява на възникващите някъде в мозъка му предчувствия.

— За какво е съобщението? — попита той, защото Мета мълчаливо следеше бягащия по екрана текст.

— За нападение срещу казиното «Касилия» — отвърна тя и сякаш между другото, добави: — Ти май беше играл там на времето.

Тя помнеше прекрасно кога беше играл. Не беше възможно да го забрави. Та нали именно от онази нощ в «Касилия» беше започнало всичко: стремителното навлизане на Кърк в живота на Язон, още по-стремителното навлизане на Мета в живота му, запознанството, преминало в невероятна любов, и като резултат: резкият завой в съдбата на смелия междузвезден авантюрист, а заедно с това и новата епоха в историята на Света на смъртта.

Не беше възможно да е забравила всичко това. Защо тогава го беше произнесла с такъв небрежен тон? За да успокои любимия си човек? А се получи точно обратното — в мозъка на Язон сякаш се взриви безшумна бомба. «Това не е случайност!»

— Защо съобщението е извънредно? — запита той с мигновено предрезгавял глас и неволно протегна ръка за цигара.