— Нали сме се разбрали, че тук не се пуши — намеси се Миди, включила се в «антиникотиновата кампания» от чувството за женска солидарност с Мета.

Язон не й обърна внимание, дори и може би не я чу, а Мета, която през това време вече се бе завъртяла в креслото си с лице към него, започна да обяснява без да се мъчи да изглежда спокойна. Извънредно интензивната, и поради това плашеща тревожност на Язон се беше предала и на нея.

— Съобщението е извънредно, защото има страшно много невинни жертви — обясни Мета. — Такова нагло престъпление отдавна не се е случвало. За да завладеят някакви си петнайсет милиарда кредита, тези идиоти буквално са кацнали върху глада с тежък военен звездолет, и като са прибрали главорезите си, са стартирали още в същия миг. Можеш ли да си го представиш?

— Мога. Много добре помня Касилия. Помня града и онези големи тълпи в центъра на града… Кои са били тия отрепки? Успели ли са да ги разпознаят?

— С разпознаването са успели, но не и със задържането. Това е космическата банда на Хенри Морган.

— Морган? — удиви се Язон. — Почакай, почакай… звездната орда! Нали така?

— Точно така — съгласи се Мета. — Тогава нали успя да ни се измъкне.

— Хей, я почакайте малко — намеси се Арчи. — Аз също помня кой беше този Морган. Това е един типичен, и може да се каже, знаменит космически пират. Той отдавна е зарязал навиците си от онова време, престанал е да закача планените и по слуховете напада само кораби в междузвездното пространство с една съвсем немногобройна команда. Поради което си е жив и здрав до този момент и не се е изпречвал на пътя на Специалния корпус. Във всеки случай така ми разказваше Бервик.

— Точно така — тъжно произнесе Мета. — По-рано не е нападал планети. А сега напада.

— Морган е изкукуригал — изрече със странна интонация Язон.

Никой не разбра дали се шегува или е сериозен. Язон се изправи, като решително смачка угарката в пепелника, и на всички им стана ясно, че на шефа на новия научен комплекс изобщо не му е до шеги. А и за какви ли шеги можеше да става въпрос в този момент!