«Един Господ ги знае тия религии!» помисли си Язон и се усмихна на неочаквания каламбур. Главното беше, че и на двамата им беше хубаво заедно. Винаги, и сега, в тези четири дни и три нощи, ако ги приведеше към условно земно време.

А ето че в последния ден, когато бордовият компютър обяви, че до изхода от режима на хиперпространствен преход остават осем часа, и на двамата изведнъж им стана тъжно; дали умората от безделието не ги беше отегчила, или някаква вселенска печал се бе покраднала в сърцето на всеки от двамата. И след поредната чаша пенливо алтаирско заговориха женихът с невестата за вечното, тоест не просто за любовта един към друг, а за любовта във философски смисъл, за живота и смъртта, за доброто и злото, за красотата и целесъобразността, за познаваемостта на окръжаващия свят.

Язон изведнъж си спомни как всъщност безславно бе приключил полетът им към центъра на Галактиката. Та нали, след като бяха се сдобили със Златния Виторог, след като бяха победили коварните врагове, бяха успели да открият родителите на Язон, той най-накрая бе възтържествувал, бе се отпуснал, загубвайки почти изцяло контрола над себе си и бе изгубил всичко, което бе успял да завоюва до този момент.

Майката на Язон тогава бе получила извънредно съобщение (неразбрано от никого, с неизвестен подател, като дори и копие в бордовия журнал не бе останало!) и бе напуснала «Арго» с бързина, достойна за други обстоятелства. При това от линкора бе изчезнал не само закотвения кораб на Нивела, но и първият «Овен», с толкова мъки завоюван на планетата Йолк от командата пирянци. И двата звездолета бяха изчезнали в неизвестно направление. Айзон, естествено, също бе отлетял с жена си. А своя син и спасител дори не бе удостоил с елементарно кратко обяснение.