Общо взето, информацията беше нула. И заради какво бяха положили толкова старания да победят целия свят, бе останало непонятно. Дали не беше заради юктисианеца Арчи, намери щастието си на Егриси? Или е било заради Мета, която сега беше не само най-силната и най-знаменитата девойка на Пир, а също така и невеста на великия играч и междузвезден бродяга Язон динАлт. Но имаше ли смисъл само поради тази причина да изминат толкова парсеци? Кого да питат? Кой ще даде отговор? Може би Ривърд Бервик? Да, Бервик трябваше да знае нещичко относно събитията на Касилия. Подобни ексцеси бяха в пряката компетенция на Специалния Корпус. Следователно, трябваше да се свържат с Бервик веднага щом корабът се озовеше в обикновеното пространство. Поговориха си и за това.

След това Язон попита:

— Мета, как мислиш, имали ли са правото да убиват хора?

— Кой? — трепна тя от неочаквания въпрос. — Онези бандити ли?

— Да. Нали са убивали без дори и да се замислят.

— Не може да убиваш невинни хора — твърдо заяви Мета.

— Аз също така мисля — кимна той, след малко добавяйки: — Само дето понякога ми се струва, че изобщо не бива да се убиват хора. Знаеш ли, щеше да е страхотно, ако това станеше възможно. Никога да не се убиват хора.

— Кажи го на Хенри Морган. Обезателно — усмихна се тъжно Мета.

Веднага щом полетът продължи в обикновен околопланетен режим Язон не забрави да потърси Бервик, обаче големият галактически шеф не се оказа нито в световете на Зеления клон, нито в резиденцията му на Лусуозо, нито въобще в пределите на връзка. Следователно, налагаше се да се мине без допълнителни сведения за Касилия и Морган.

Разстоянието до планетата беше вече толкова малко, че навигационната система на «Темучин» автоматически се настрои на стандартните сигнали за кацане, и корабът премина в орбитален полет, вече след минута зависна над едно от най-големите в Галактиката космически пристанища — междузвездния космодрум Диго, което в превод от есперанто означава «бент, дамба».