Очевидно, пионерите от времето на Земната империя подразбираха под тази дума могъща преграда пред чуждите сили от враждебния космос, но се бе получило точно обратното: бентът на касилийския космодрум препятстваше проникването навън, а не нападенията отвън. Откритият винаги и за всички популярен курорт и делови център в южната част на Галактиката беше действително претъпкан от хора, а в междупланетното пространство изтичаше съвсем рехаво и щателно пресято ручейче от прогонени, банкрутирали, обрани до последната стотинка или просто изтощени от развлечения преситени гости.

Диспечерите на Диго приеха сигнала на «Темучин» и много бързо му дадоха коридор за кацане. Едва ли някой на Касилия помнеше наизуст регистрационния номер на планетата Щастие, а освен тези цифри върху корпуса на пирянския кораб нямаше нищо друго. Обитателите на Света на смъртта така и не се бяха наканили да си измислят някакъв герб за двете планети. По всяка вероятност обаче автоматичният идентифициращ модул просто бе надзърнал в главния каталог на главния компютър на Лигата на световете, а там вече повече от две години съществуваше под вида на отделна регистрация далечната, полудива, но вече наистина почти щастлива планета. Фактът, че «Темучин» се водеше към космическия флот на Щастие, а не към пирянския порт Велф, си беше чиста случайност, свързана по-скоро с историята на името на кораба. По правило пирянците не придаваха особено значение на такива глупости. Този път обаче тази бърканица се оказа от голяма полза. Та нали Язон изобщо нямаше намерение да афишира тук на Касилия любимата си в действителност планета. Паспортите им пък бяха общогалактически, каквито бе започнала неотдавна да издава Лигата на световете на представителите на цяла редица професии, чийто живот и работа изискваха интензивни полети от планета на планета.