При вида на Язон смуглото му лице придоби неестествен сиво-виолетов цвят, а вече чисто лилавите му устни се разтвориха в една още по-неестествена и поради това много неприятна усмивка.

— Как се радвам да ви видя на нашата планета!

Възклицанието му определено не можеше да се счита за фалшиво, но Язон с чиста съвест го определи като двусмислено.

Той се усмихна едва доловимо в отговор и леко наклони глава, както го изискваше етикетът. Мета обаче не признаваше никакви етикеции и кръвта й почна да кипи.

— Помня, помня, как ви предложих да оставите парите в нашата банка, а вие скромно ми отговорихте «не сега». Помня, помня — буквално изблея сър Роджър. — Е, какво, значи днес му е времето, така ли, господин динАлт? Станали сте богати, нали така? И ние забогатяхме. Какво ще кажете за едно взаимноизгодно сътрудничество?

— Не изключвам и такъв вариант — вежливо отвърна Язон. — Но ние със съпругата ми не сме дошли за това. Освен това пари в банката ви бих могъл да вложа без изобщо да бия такъв дълъг път, като го сторя чрез междузвездната компютърна мрежа. Днес ме интересуват обстоятелствата от неотдавнашното нападение срещу казиното «Касилия» и вашите съображения относно местопребиваването на Хенри Морган. Обезателно ще го арестувам и ще го принудя да върне заграбеното. Като си плати и моралните и материални компенсации. Имате ли представа колко е това?

— Още десет милиарда — каза Уейн.

Сумата се стори малко големичка на Язон, но той запази мисълта за себе си.

— Добре. Значи Морган ще ви върне двайсет и пет милиарда.

Уейн само снизходително се усмихна, въздържайки се за момента от коментар.

— Вашите двайсет и пет милиарда непременно ще ви бъдат върнати — повтори Язон, като наблегна на думата «непременно». — Какъв ще ми бъде дялът в този случай?