— О, мамо — изчурулика за стотен път Фелисити. — Толкова съм щастлива и толкова се вълнувам!

— И има защо, след като си хванала такъв мъж — безцеремонно заяви Една Колинс. — Благодаря на Бога, че херцогът и маркизът го привикаха да се прибере у дома и му наредиха да се ожени. Само като си помисля, че ако се беше забавил с един ден, ти вече щеше да си дала дума на лорд Харолд Рийд.

Фелисити беше най-малкото от петте деца на Една и нейна единствена дъщеря. Бе дебютирала в обществото преди четири години и оттогава насам беше получила дузина предложения за женитба. Но тя отхвърли всичките. Ан бе присъствала на безбройните дебати в семейството за това кого да избере Фелисити. В крайна сметка всички се бяха обединили около мнението, че тя трябва да се омъжи тази година и бяха решили, че е най-добре да приеме предложението на лорд Рийд — доста по-възрастен от нея, но много богат барон. Но тогава се появи Дом и всички други възможности мигновено бяха забравени.

Ан преглътна мъчително. Самата тя не беше дебютирала в обществото — не защото бе едва на седемнадесет и не защото чичо й и леля й никога нямаше да похарчат заради нея толкова пари. А защото Ан обичаше Дом прекалено силно, за да търси друг жених.

Щеше да си остане стара мома до края на дните си.

О, Господи! Нима щеше да продължи да обича Дом, въпреки че той е съпруг на братовчедка й? Ан припряно избърса търкулналите се от очите й сълзи, преди Една или Фелисити да са ги забелязали.

Камериерката-французойка й хвърли бърз, изпълнен със съчувствие поглед.

Но Една не забеляза нищо. Беше твърде заета с дъщеря си.

— Дръж се както подобава, бъди добра съпруга и нищо няма да ти липсва. Трябва да приемеш всички черти на характера му — добри или лоши — предупреди тя.

Но Фелисити — русокоса, красива и синеока — се засмя лукаво.

— Знам всичко за репутацията на Дом Сейнт Джордж, мамо. Знам, че той винаги е имал най-красивите жени на земята и че обича своите състезателни коне повече и от тях. За глупачка ли ме смяташ? Знам как да бъда дама, мамо. Но със сигурност няма да прекалявам с благородството. Няма да допусна Дом да избяга при любовницата си веднага след първата ни брачна нощ! Нито пък ще му позволя да обича някой кон повече от мен!