— Е, надявам се пътуването да си е струвало — жлъчно каза тя.

Дом се запита дали тя знае за новата му метреса, една френска актриса. Надяваше се, че не.

— Изглеждаш ядосана, Ан.

— Не съм ядосана — бързо отвърна Ан. — Защо да съм ядосана?

Очите му се присвиха.

— Едва ли има от какво да се оплакваш. Осигурил съм те щедро, а и слугите определено са ти предани. Няма причина да ми се сърдиш.

— Разбира се, че няма — извика тя и скръсти ръце. — В края на краищата всяка жена копнее да бъде прелъстена от мъжа на своите мечти и след това да бъде изоставена!

— Аз се ожених за теб. Един ден ти ще бъдеш моята херцогиня.

Ан се засмя, задавена от сълзи.

— Каква съм късметлийка!

— Съжалявам, ако съм те наранил. Намеренията ми не бяха такива.

— А какви бяха намеренията ти, Дом?

Предизвикваше го, а той и без това се чувстваше ужасно.

— Намеренията ми бяха да се оженя за Фелисити, както желаеше моето семейство. Какви бяха твоите намерения?

Тя почервеня и се извърна. Дом обаче се протегна и я завъртя обратно към себе си. Сетне бързо я пусна.

— Няма защо да се тревожиш — каза той.

Погледът й беше пълен с недоверие.

— Няма да остана дълго. Няма да се меся в живота ти. Нищо няма да се промени.

— Чудесно — отвърна Ан и отново му обърна гръб. — Защото аз не възнамерявам да ти позволя да се намесиш в живота ми. — С тези думи тя излетя от стаята.

Дом остана загледан след нея.

Гостите се бяха събрали в салона. Когато Дом влезе, главите на всички се обърнаха към него. Погледът му веднага откри Ан, която стоеше в дъното на салона със своя братовчед Патрик. Патрик бе хубав русокос мъж и Дом нямаше как да не забележи, че двамата изглеждат доста добре заедно. Той отклони поглед встрани.