Дом изруга наум и се отдръпна от Фелисити. Не му се щеше да става център на още един скандал.

— Благодаря ти, че си пропътувала целия този път само за да ми поднесеш своите съболезнования — измърмори той.

Клепките й затрептяха.

— За мен това не бе никакъв проблем. Несъмнено знаеш това, Дом. Несъмнено знаеш, че бих сторила всичко, което пожелаеш. Желаеш ли нещо от мен?

Думите й го раздразниха.

— Моите желания са малко и скромни — каза той уклончиво, обърна се… и се намери лице в лице с майка си.

Очите й блестяха тревожно. Със своята бяла кожа, руси коси и дребна, изящна фигура Кларис все още беше невероятна жена. Чертите й бяха съвършени и аристократични.

Тя погледна встрани, но Фелисити вече се беше изпарила. На лицето й се изписа облекчение. Подаде бузата на сина си за целувка. Дом с готовност се наведе към нея, но само доближи устни до лицето й, без да го докосва.

— Майко… — Той се поколеба. — Добре ли си?

Устните й потрепериха.

— Как бих могла да съм добре? Филип е мъртъв.

— Съжалявам.

— Наистина ли? — Тя го изгледа изпитателно, мачкайки кърпичката, която стискаше в ръка. — Може би. Но не можеш да ме виниш за това, че съм изненадана. Та ти почти не го познаваше.

— Самият аз съм доста изненадан — мрачно каза Дом.

— Защо и тя е тук? — Кларис гледаше Фелисити Колинс-Рийд.

Дом също погледна към нея.

— Очевидно е, че е дошла да отдаде последна почит на баща ми.

— Дошла е да създава проблеми — намръщи се Кларис. — Не желая повече скандали в този дом. Стигат ми досегашните.

— Да. — Дом се чувстваше ужасно. Това, че бе прелъстил Ан, а и сватбата им, бяха предизвикали невероятен скандал. Усещаше, че цялото му лице се е изчервило.