— Какви са намеренията ти, Доминик?

Той се поколеба. Мислите му бяха изпълнени с образа на Ан. И със съжаление.

— Утре заминавам.

Думите му като че ли разстроиха Кларис. Погледът й се плъзна към Ан.

— Мисля, че би трябвало да отложиш решението си с няколко дни — тихо каза тя. — Може би ще е добре да поостанеш малко, Доминик. — Насили се да се усмихне, сетне го докосна по бузата и се отдалечи.

Дом знаеше, че не може да остане тук. Гледаше след нея и искаше да я утеши, защото бе разбрал, че внезапната смърт на Филип наистина я е съкрушила. Но как би могъл? Познаваше майка си толкова, колкото бе познавал и Филип. Което ще рече, че бяха почти напълно непознати.

Ан беше напълно съсипана. И колкото и да се мъчеше, Патрик не съумяваше да я успокои.

— Току-що дойде — рязко каза той — и вече успя да те разстрои!

Ан не го поправи, но Дом бе сторил много повече от това да я разстрои. Целият й живот, пелият й свят, тъй грижливо подреждан в продължение на четири години, изведнъж се бе наклонил над ръба на огромна пропаст. И имаше чувството, че е на път да се сгромоляса от този ръб.

Тя затвори очи, но продължаваше да усеща присъствието на Дом в другия край на салона, където той сдържано приемаше съболезнованията на гостите. Дори хората, които стояха по-настрана, непрекъснато извръщаха глави към него. А после към нея. Провинцията обожаваше скандалите, а по всичко личеше, че тук отново назрява скандал.

— Имам чувството, че целият салон говори за нас с Дом, вместо за Филип — промърмори намръщено Ан.

Патрик я погали по ръката. Той беше неин братовчед и най-добрият й приятел.

— Вероятно е така. Дом не се е връщал у дома от години, а виж какво направи, когато все пак реши да се върне. Мили Боже, та този човек е истински варварин. Да строши така стъклото!