В края на краищата, от една стегната в корсет, припадничава жена не може да се очаква нищо друго, освен да се усмихва и да диша. Една припадничава жена не би могла да тича, язди, стреля или мисли. Една припадничава жена е кротка.

Никол беше достатъчно мъдра да знае, че трябва да пази своята мъдрост за себе си.

Щом привърши с обличането, тя се спря за миг пред огледалото, усещайки, че стомахът й се е свил от нервно напрежение. На лицето й се изписа намръщена гримаса. Не че не харесваше скромния си син жакет и пола — въобще не я бе грижа за дрехите, стига само да не й пречеха да се движи свободно. Друга бяха нещата от външността й, които не й се нравеха.

Никол въздъхна.

— Е, а ти какво очакваше? — попита напълно сериозно своето отражение тя. — Да си по-ниска? Или руса? Не бъди такава глупачка. Ако хората те оценяват по външния вид, значи не струват и пет пари!

Вратата се отвори.

— Викате ли ме, мадам?

Никол се изчерви. Ако слугите я хванеха да си говори сама, щеше да умре от срам!

— Ъ-ъ, да, Ани. Би ли отнесла панталоните ми на Сю Ан? Лявото коляно се нуждае от закърпване.

Тя се усмихна широко и изчака Ани да вземе бричовете и да излезе. После се погледна намръщено в огледалото. Въпреки всичко бе нелепо висока и прекалено тъмна. Наследила бе изцяло чертите на смуглия си баща и нищичко от своята дребничка, русокоса майка. Не беше мрачна по природа, но не можеше ли косата й да е поне кафява, вместо гарвановочерна?

Трябваше да помоля Ани да ми помогне с прическата, вместо да я залъгвам с разни измишльотини за панталоните, помисли си тя, докато се опитваше да прокара гребена през косите си. Гъстите, вълнисти черни кичури се спускаха чак до кръста й и бе невъзможно да се приведат в ред без втори чифт ръце.