За това обаче вече бе твърде късно, ето защо Никол бързо стегна косата си с една панделка. Лейди Адърли и лейди Уъртингтън я чакаха. Стомахът й отново се сви. Забавеше ли се още минута, щеше да прояви непростима грубост. Тя изскочи припряно от стаята си и се втурна по стълбите, забравила, че е с пола. Припомни си го чак когато се препъна и се принуди да запристъпва по-бавно, по-женствено.

Долу в коридора се спря за миг, за да си поеме дъх и да успокои нервите си. Каза си, че се държи глупаво — просто приемаше гости, нещо, което другите млади дами вършат всеки божи ден. Докато бързаше по дългия, покрит с мрамор коридор, си мислеше колко хубаво би било майка й, графиня Драгмор, да си беше у дома, за да й помогне с мъдрите си съвети. Но Джейн бе в Лондон с малката сестра на Никол, Реджина, която категорично беше отказала да стои в тихата провинция насред разгара на сезона. Никол мечтаеше родителите й да позволят на Реджина да се омъжи и да забравят, че тя, по-голямата сестра, е неомъжена и най-вероятно ще си остане такава завинаги.

На прага на просторния светложълт салон тя се спря. Двете млади дами, седнали на пъстро тапицираното канапе, мигновено замръзнаха на местата си, разговорът им секна. Едната беше руса и съвършена, другата — изумително хубава брюнетка. И двете се вторачиха в Никол с ококорени сини очи. За един глупав миг Никол се почувства като някаква екзотична твар, наблюдавана под лупа; сетне това чувство се изпари.

Тя се усмихна и прекрачи прага.

— Здравейте. Много мило от ваша страна, че се отбихте.

Двете момичета се изправиха. Докато разменяха поздрави, погледите им изучаваха с неприкрито любопитство високата фигура на Никол. В сравнение с тях Никол се чувстваше огромна, защото стърчеше с повече от една глава над крехките им фигурки от по метър и половина.

— Лейди Шелтън — каза русата, — аз съм лейди Маргарет Адърли, а това е моята приятелка лейди Стейси Уъртингтън.