Не съвсем.

— О! — бе единственото, което успя да измисли Никол. Бяха я поставили на място. Тя рядко се появяваше в обществото; всъщност, не беше го правила от години. Знаеше ли го тази жена? Разбира се, че да. Всички го знаеха.

— Вие, разбира се, ще дойдете — усмихна се Стейси. — Нали?

Никол не успя да се усмихне. Не си въобразяваше — това наистина бе предизвикателство. Стомахът й се беше свил на топка. Минало бе толкова време. Досега хората трябваше вече да са забравили.

— Е? — попита Стейси. Все още се усмихваше.

Никол се изпълни с неприязън към нея. Тази жена очакваше да отклони поканата. Всички знаеха, че тя излиза рядко. Двете дами не бяха дошли при нея в знак на приятелство, а само по задължение. Щеше да бъде ужасно неприлично да не поканят дъщерята на граф Драгмор на толкова важно събитие.

— Разбира се, че ще дойда — каза гордо Никол, без да се усмихва.

Стейси изглеждаше шокирана. Но това бе нищо в сравнение с изражението на Маргарет.

— Наистина ли? — възкликна пискливо блондинката.

Гняв изпълни Никол. Все още не разбираше мотивите на Стейси, но това бе без значение. От значение беше единствено предизвикателството.

— До петък — каза тя, като се изправи.

Когато двете жени си заминаха, Никол съжали, че им бе позволила да я поставят натясно. Но как можеше да отхвърли толкова явното предизвикателство на Стейси Уъртингтън? А и досега хората трябваше вече да са забравили, нали?

След скандала по адрес на Никол се бяха изсипали куп злостни клюки, които й бяха причинили много болка. Беше си навлякла и гнева на своите родители, така че дори да бе поискала да се скрие в лондонския им дом, те нямаше да й позволят. Ала тя не беше страхливка и бе останала до края на сезона, сякаш нищо не се бе случило — с високо вдигната глава, без да обръща внимание на стотиците втренчени погледи и одумвания.