Когато скандалът започна да стихва, Никол се оттегли. Още при дебюта си в обществото не бе харесала баловете и забавите, соаретата и следобедните празненства, които намираше за безкрайни, еднакви и твърде скучни. Обичаше да става с изгрева на слънцето и да прекарва деня си на седлото, улисана в грижи за Драгмор заедно с баща си и братята си. А и една книга винаги бе по-интересна от повечето светски събития.

Последните четири години не бяха лоши. Никол обичаше семейството си, обичаше Драгмор и бе доволна от живота, който водеше. Всъщност основната причина да предизвика целия скандал бе тъкмо нежеланието й да променя своя живот.

Но… понякога, обикновено когато сестра й беше в Лондон с майка им, за да се забавлява, облечена в приказни коприни и ухажвана от красиви ергени, Никол усещаше, че Реджина й липсва, чувстваше се самотна и внезапно й се приискваше и тя да е там. Реджина винаги беше красавицата на бала — нещо, което на Никол никога не се бе случвало. Знаеше, че това желание не може да се сбъдне, че е просто една малка мечта, мимолетна мечта. Добре помнеше няколкото бала, на които бе отишла със семейството си след скандала — балове, които не й бяха доставили никакво удоволствие, балове, където хората трябваше само да я погледнат, за да си спомнят и да започнат да шушукат зад гърба й. Достатъчно бе да се сети за тези моменти и плахото й желание да изпита всичко това отлиташе, забравено за седмици напред.

А сега Никол не само щеше да се появи отново в обществото, но и щеше да се появи сама. Не само, че родителите й и Реджина бяха в Лондон, ами и брат й Ед бе в Кеймбридж, а брат й Чад — във Франция по работа. Нямаше придружител. Дамите не ходеха на балове без придружител, освен ако не бяха над тридесетте, а Никол беше под тази възраст.