Тътнежът на морето и плясъкът на вълните о борда е музика, с която ухото охотно свиква. Тази шумна тишина би могла да успокоява, ако не беше непрестанно прекъсвана от виковете на хортатора, подир които мигновено следваше пронизителната флейта, даваща темпо на весларите. Но звуците със своя монотонен ритъм притъпяват сетивата. Луций спи. Над сто човека бдят заради него и гребат; покрай познатите брегове Харнакс плава и през нощта.

В трюма, под трепкащите пламъчета на фенерите, лъщят голите тела на гребците. Потта се стича между напрегнатите им мускули. Тук, сред хриптящото дишане на робите и дрънченето на веригите, едва долитат звуците от палубата. Но има минути, когато и впрегатното добиче си отдъхва, когато и робите се радват. Тази минута бе настъпила. Надзирателят, омаломощен от виното, спеше. Хортаторът и флейтистът не могат нищо да направят, ако някой наруши ритъма или вдигне веслото във въздуха, за да си отпочине. Надзирателят хърка, проснат като жаба на пътеката между гребците, хърка така, че едва не заглушава флейтата, само от време на време се стряска, извиква в просъница някоя от ругатните си, размахне бича във въздуха и отново потъва в сън.

Палубата наподобява полесражение. Центурионите, войниците и част от моряците, покосени от необичайното количество сицилийско вино, лежат по очи или с лице, обърнато към синьо-черното небе. Артистите спят върху свитите платна. Само Волумния я няма. През деня тя бе хвърлила око на Харнакс. Не заради красотата му, и боговете са й свидетели, че не заради това. Имаше си нещо друго наум. Харнакс й беше обещал златна гривна с рубини! Интересно откъде му е попаднала? Но какво значение има това? Важното е, че е капитан и че може да направи приятно пътуването на артистите, и специално на нея, може да ги нахрани и напои с вино, колкото си искат. Сега Волумния се разплащаше за своето кокетство. Харнакс я домъкна на кърмата под мостика на кормчията. Повали я на палубата.