Момчетата се усмихнаха добродушно и с участие. Наистина Веселин беше известен изобретател, най-известният в училището. Още преди години бе изобретил пумпал, който да се върти и от двете страни. Но да „изобрети“ такъв бърз самолет, по-бърз и от съветските МИГ-ове, това като че ли беше малко множко. Веселин провери с поглед ефекта от думите си и отново се замисли. Беше ниско, плещесто момче с кръгло добродушно лице и стригана валчеста глава. Зеленикавите му очи изглеждаха живи и умни.

— Представете си — започна той отново — такъв самолет — бърз като светлината! А, как ви се вижда?

Тоя път момчетата се засмяха. — Еее, много искаш — обади се малкият пълничък и къдрокос Бебо. — Къде ще му намериш на такъв самолет летище!

— Той ще излита право нагоре!

— Добре, а как ще каца?

— Ще каца право надолу! — изкиска се живият, пъргав Чарли. — Докато мигнеш, и ще стигне центъра на земята!

Дружен смях заля притихналото дворче. Веселин разбра, че е прекалил и навъси смутено късото си възчипо носле.

— Вие нищо не разбирате! — измърмори той недоволно. — Всичко е предвидено! Самолетът излита бавно, като обикновен самолет, после се засилва, засилва, засилва, а като трябва да кацне, отново почва да лети бавно!

— Виж, така може! — съгласи се Пешо. — Само че за мене сега е по-важно да се измисли някакво… някакво ей такова — най-опасно оръжие! Веселин го погледна учудено.

— Нали измислих за лъчите! — каза той бавно.

— Какви лъчи?

— Ами тия, дето свалят самолетите…

— Ах, да! — кимна Пешо. — Но още нещо трябваше да измислиш.

— Аз измислих и едни други лъчи — каза внимателно Веселин, като опипваше с поглед другарчетата си. — Насочваш значи прожектора в окопа на интервентите. Щом върху теб попадне даже един лъч, веднага пламваш като… като мишка!

Момчетата замълчаха, обмисляха новото изобретение. Нещо унило се мярна в погледите им, лицата им изглеждаха смръщени.