— Как се казват тия лъчи? — попита недоволно Пешо.

— Косинус гама…

Момчетата го погледнаха с уважение. Тоя дявол умееше добре да кръщава изобретенията си. Въпреки всичко лошото чувство у тях продължаваше да ги човърка.

— Не ми харесва твоето изобретение — каза най-после с въздишка Бебо. — Как тъй ще горят като мишки? Никак не е приятно…

Веселин сам усещаше това.

— Не, аз тъй… на шега… Аз имам и други лъчи… Насочваш значи прожектора и щом върху теб попадне лъч, веднага заспиваш! Тъй можеш да спиш и двайсет часа, без да се събудиш!

Момчетата си отдъхнаха.

— Нали е интересно? — окуражи се Веселин. — След това просто ги товариш на камионите като чували…

В тоя миг нещо силно звънна по плочите — Момчетата учудено се озърнаха.

— Какво е пък това? — обади се Чарли.

Всички затърсиха с поглед. Веселин пръв забеляза падналия предмет — обикновен металически ключ от секретна брава, който сега спокойно си лежеше върху плочите. Пешо го вдигна. Навярно някой го бе изпуснал от етажите — какво друго можеше да помисли човек! Момчето отиде по средата на дворчето, вдигна лице към етажите и внимателно ги огледа. Тук-таме се виждаха отворени и светещи прозорци, но на НИКОЙ ОТ ТЯХ не можа да забележи каквото и да е човешко лице.

— Ехееей! — подвикна Пешо.

Етажите мълчеха. Пешо вдигна рамене, подвикна още веднъж, но отново не получи отговор.

— Интересна работа! — обърна се той към момчетата. — Изпускат си ключовете, пък не се обаждат…

— Може да не е от тая кооперация — предположи Веселин.

— Ами от коя?

— Някоя от съседните…

— Глупости приказваш! — поклати глава Пешо. — Ако е от съседните кооперации, щеше да падне в съседните дворчета, а не в нашето…

Може да го е хвърлил.

— Кой е луд да си хвърля ключовете през прозорците!