— Бих искал и аз да изпадам във възторг от някакво колетче — рече бащата.

— От някакво ли?! — Том яростно скъса обвивката. — Ти не си ли виждал последните страници на „Попюлър микеникс“? Ето ги, това са те!

Цялото семейство Фортнем разглеждаше малката кутийка.

— Кои „те“? — попита бащата.

— Как „кои“! „Гигантските гъби от горските блата ще ви донесат печалба в мазето“ — не помниш ли?

— А, да, разбира се — рече Фортнем. — Какво става с моята памет…

— И ще пораснат от тези дреболии? — Синтия посочи кутийката.

— „Гарантираме за денонощие небивал прираст на гъбна маса“ — изрецитира наизуст Том.

— „Засейте мицела във вашето мазе.“

Фортнем и жена му се спогледаха.

— Какво път — рече тя, — пак е по-добро от жаби и змии.

— Имах си хас! — и Том хукна.

— Да, Том — внимателно го спря баща му, — другия път, струва ми се, можеш да минеш и с обикновена поща.

— Не бе — отвърна Том. — Сигурно нещо са объркали. Препоръчано, пък и самолетна пратка, кой може да си го позволи. Да не съм милионер?

След миг вратата на мазето се хлопна.

Фортнем с интерес огледа опаковката и я метна в кошчето за боклук. На път за кухнята отвори вратата към мазето.

Том беше коленичил и разравяше земята с гребло.

— Тези гъби… Надявам се, че поне са едливи — каза Синтия иззад гърба на Фортнем.

— Добра реколта, момчето ми! — засмя се Фортнем.

Том вдигна глава и им махна с длан.

Фортнем затвори вратата и хванал жена си подръка, закрачи в отлично настроение към кухнята.

По обед Фортнем тръгна на покупки. По пътя към гастронома видя изправения на тротоара Роджър Уилис, учител по биология в градското училище. Бяха членове на един и същи клуб. Уилис му махна с ръка. Фортнем приближи и отвори вратата на колата.

— Здрасти, Роджър. Да те взема ли?

Отговорът на Уилис беше еднозначен: той буквално скочи в колата и тръшна вратата.