— Точно ти ми трябваше. Всеки божи ден се тъкмя да ти се обадя и все отлагам. Можеш ли пет минути да си поиграеш на психиатър? Бог да те благослови!

Фортнем подкара колата.

— Добре де, ще опитам. Уилис се опъна на седалката и се зае, старателно да изучава собствените си нокти.

— Хайде да се поразходим. Съвсем малко. Тъй. Исках да ти кажа, че… Че със света става нещо гадно.

Фортнем се разсмя безгрижно.

— Виж ти каква новост!

— Не, не, чуй ме… Според мен става нещо неразбираемо и невидимо…

— Мисис Гудбоди — измърмори под носа си Фортнем.

— Какво мисис Гудбоди?

— Сутринта дрънкаше нещо за летящи чинии.

— Не — Уилис нервно захапа показалеца си. — Според мен летящите чинии нямат нищо общо. Кажи ми, какво е според теб интуицията?

— Съзнателно възприемане на това, което дълго време е било в подсъзнанието. Само те моля да не ми вадиш цитати. Тъкмо си намери един доморасъл психиатър… — и пак се разсмя.

— Добре де, добре — Уилис се настани по-удобно на седалката. Видимо оживен, той се извърна към Фортнем. — Точно така! Подсъзнанието трупа информация трохичка по трохичка. Нали? Изведнъж ти се приисква да се изплюеш, ама как се е събрала тази слюнка, не знаеш. Ръцете ти се мърсят, но не го забелязваш. Не чувстваш как всеки миг върху теб се натрупва прах. Но в един прекрасен ден, когато се е натрупал достатъчно прах, ти започваш да му обръщаш внимание. Така според мен работи и интуицията. Какви прашинки се натрупват в подсъзнанието ми? Може би по нощното небе са пробягали метеорити? Или преди изгрев времето изведнъж се е развалило? Трудно е да се каже. Може би някакви цветове са привлекли вниманието ми, някакви миризми, някакви тихи почуквания по вратата на дървен дом рано сутрин? Или може би настръхналата кожа на ръката? Не знам. Но се събра достатъчно прах. И го разбрах съвсем неочаквано.

— Разбрал си го, добре. И какво толкова си разбрал? — възторжено попита Фортнем.