— Нищо по-лесно. Знаете ли какво се разбира под colle de face?

— А-ха, онова прочуто френско мазило, с чиято помощ една дъртофелница може да се превърне в младо момиче. Запълват се дори най-дълбоките бръчки.

— Да, а в добавка перука и брада. И като венец на всичко един фалшив паспорт, което за вас не е нещо необичайно.

Ландола се ухили.

— Фалшив паспорт? А, ето едно изобретение на дявола за най-избраните от неговия фамилен кръг!

— Е добре, всичко това ще ви набавя аз. Тези неща ще са необходими и за мен. При всички случаи оттатък ще срещнем Стернау и другите познайници, които не бива да знаят кои сме.

— В такъв случай няма ли време за дегизировката, когато сме отвъд?

— О, не. Вероятно няма да имаме възможност да променим имената, фигурите и паспортите. Не можем да напуснем даден кораб, къща, селище другояче, освен както сме пристигнали там.

— Много правилно, всяка промяна би събудила подозрение.

— Тогава чуйте! Аз ще пътувам като Антонио Вериданте, адвокат и пълномощник на граф Алфонсо де Родриганда. Задачата ми е да се запозная лично със състоянието на мексиканските имения на този сеньор и съм снабден с достатъчно пълномощия.

— Които вие сам ще си издадете…!

— Паспортът също не представлява трудност. Освен това ще взема със себе си легитимация на моето истинско име, за да съм подготвен за всякакъв случай.

— Вие сте много съобразителен.

— Имам необходимост от един секретарио.

— И този драскач навярно ще бъда аз? От едно такова повишаване на положението ми може да се надуя много.

Двамата продължиха да обсъждат плана, додето Ландола отбеляза:

— Сега остава само да угочним кога и къде ще се срещнем.

— Бихте ли се осмелил да напуснете града през деня? — понита Кортейо.