Кортейо се изпъна безметежно на софата и изброи хладнокръвно:

— Дон Фернандо, Педро Арбелец, неговата дъщеря, Каря, Мария Хермоес, Стернау, Мариано, двамата Унгер, Бизоновото чело, Мечешко сърце, Хуарес.

— Хуарес! — прекъсна го Клариса, потръпвайки от ужас.

— Да — отговори той спокойно. — Вероятно при него се стичат всички нишки. Той знае нещата по-подробно от всеки друг. И изобщо се касае да се разбере кому е станала достояние тайната. Мислиш ли, че бих могъл да разчитам на Ландола и моя брат?

— Не, двамата вече ни измамиха.

— А после и самият Пабло е обявен вън от закона и преследван. В неговото положение надали е полезен за нашата работа.

— Ти си прав. Все повече ме убеждаваш, че лично трябва да отидеш нататък.

— Нали? Напускам те с неохота, скъпа Клариса.

— И аз те пускам с неохота. Но заради нашия син трябва да понесем разлъката. Победим ли, толкова по-радостна ще е срещата ни. Но много те моля да внимаваш с тоя Ландола.

— Не се бой!

— Кога ще му наброиш парите? Предварително? По лицето на Кортейо се разля демонска усмивка.

— Пари? — изшептятой. — Никога няма да ги получи. Клариса го изгледа със съмнение.

— Не мислиш да му ги даваш? Него да измамиш?

— Измамя? Хмм! Може ли човек да измами един мъртвец? Клариса подскочи.

— Мъртвец? И той ли ще умре?

— То се подразбира. Щом Ландола изпълни задълженията си и повече не се нуждая от него, ще умре. Който се осмели да ме мами и ощетява за собствена изгода, ще получи своето възнаграждение, дори да е моят брат.

Клариса още веднъж се взря изпитателно в лицето на Кортейо.

— Означава ли това… — разтегли тя.

— Какво?

— Та нали твоят брат също те измами?

— Ох, нещо повече. За всичко е виновен той! — Кортейо сви юмрук и тресна по масата. — Той е изкушил Ландола да остави дон Фернандо жив. И тъй като това се е удало на капитана, този дръзнал по-късно да подари живота и на другите.