— Е, та тя ти е пред очите. Никой не бива да резбере, че заминавам за Мексико. Помисли за Райнсвалден! Не бяхме ли наблюдавани оттам непрекъснато?

— Това е вярно. Може би и днес да сме още под наблюдение.

— Убеден съм. Те не вярват в истинността на нашия Алфонсо. Вероятно са узнали, че безследно изчезналите са отново налице. Кой знае какво са им писали тия! По-нататък не знаем как стоят нещата в Мексико. Моят брат навреди много на името ни. Не бива да стъпвам в Мексико като Кортейо.

— Това разбирам. Че дегизировката е необходима, не е нужно да слушам повече аргументи. Но никак не проумявам защо трябва да прекосиш океана.

— Как мислиш, какво ще прави дон Фернандо, като се върне в столицата?

— Ще си иска цялото имущество.

— Това едно на ръка. Вярно, на първо време би пострадал само моят брат. Но гробът, гробът!

— Ах! Сигурно ще бъде отворен.

— И то още не е най-лошото! Навремето той е бил само привидно мъртъв, което ще рече — жив вкочанен. Знаеш ли какво означава това?

— Нещо ужасно. Човек чува и вижда всичко, каквото става наоколо.

— И тъй. Дон Фернандо е бил привидно мъртъв. Нашият Алфонсо беше там. Той е разговарял смоя брат и Хосефа край «трупа», графът е чувал всичко. Може би е в притежание на всички наши тайни.

— Madonna! Би било лошо! Той трябва да умре!

— Неговата смърт е една необходимост, нещо решено. Той не само би поискал обратно имотите си, ами ще изисква най-тежкото ни наказание. Но и това не е всичко. Оня Стернау е също толкова опасен.

— Той изглежда още навремето, когато оперира граф Мануел, подозираше нещо.

— Да. Аз го наблюдавах. Той в никой случай не смяташе Алфонсо за истинския приемник на дон Мануел.

— Той също трябва да умре!

— Неговата смърт е предрешена. А така стои въпросът и с всяко от лицата, принадлежащи към тая компания.

— Боже мой, колко народ искаш да обречеш на смърт, скъпи Гаспарино!