— Слушай, майсторе, в тази кутия има един метален скорпион, хванат в мазето на двореца ми. Вземи го и го изхвърли извън града, там, на голямото сметище, нали го знаеш? А за по-сигурно затисни кутията с камък, за да не избяга скорпионът по някое време. И в името на Великата матрица не отваряй кутията, защото ще умреш на място!

— Ще направя, както казваш, господарю — рекъл Фротон, взел консервната кутия, талера и си тръгнал.

Тази история го зачудила, не знаел какво да мисли за нея. Разтръскал кутията и в нея нещо зазвъняло.

— Това не може да е скорпион — помислил си той, — няма толкова малки скорпиони… Ще видим какво е, но не веднага…

Върнал се вкъщи, скрил кутията на тавана, покрил я отгоре със стари ламарини, за да не я намери жена му и отишъл да си почине. Но жена му забелязала, че крие нещо на тавана, затова щом на сутринта Фротон излязъл от къщи, за да обикаля както винаги града и да вика: «Глави с тел кърпя! Опашки заварявам!», изтичала бързо горе, намерила консервната кутия и като я разтръскала, чула метален звън. «Ах ти, мерзавецо, ах ти, негоднико! — помислила си тя за Фротон. — Ето докъде стигнахме. Крие от мене някакви съкровища!» Пробила на бърза ръка дупка в кутията, но не видяла нищо, затова разрязала ламарината с длето. А когато повдигнала малко капачето, забелязала златен блясък — това били ордените на Диоптрик, направени от чисто злато. Треперейки от непреодолима алчност, тя откъснала цялото тенекиено капаче и тогава Диоптрик, който до това време изобщо не мърдал, защото тенекията екранирала разума, намиращ се в шкафа на двореца му, изведнъж се събудил, свързал се с разума си и извикал: «Какво става?! Къде съм?? Кай посмя да ме нападне?! Коя си ти, твар отвратителна? Знай, че ще се простиш безславно с живота си завинтена, ако веднага не ме освободиш!»