Като видяла трите дукатови ордена да скачат пред очите й, да кряскат и да заплашват с опашчица, жената на тенекеджията се уплашила толкова много, че поискала да избяга. Спуснала се към капака на тавана, но тъй като Диоптрик продължавал да плува над нея и да я заплашва, ругаейки до небесата, тя се спънала в горното стъпало на стълбата и заедно с нея полетяла отгоре. Като паднала, си счупила врата, а стълбата, след като била съборена, престанала да подпира таванския капак, който се затворил. Така Диоптрик останал затворен на покрива, където плувал от едната стена до другата, напразно викайки за помощ.

Вечерта Фротон се върнал вкъщи и се учудил, че жена му не го чака с лоста на прага, а когато влязъл в жилището си, я видял и дори малко се огорчил, защото бил безмерно добър. Но бързо си помислил, че този случай може да се обърне в негова полза, плюс това можел да продаде жена си за резервни части, което би му донесло добри доходи. Затова седнал на пода, извадил отвертката и започнал да разглобява починалата, когато до него достигнали пискливи викове, идващи отвисоко.

— Аха! — рекъл си той. — Познавам този глас — това е великият кралски програмист, който нареди вчера да ме изхвърлят от двореца му и плюс това не ми плати нищо, но откъде се е взел на моя таван?

Поставил стълбата до капака, качил се по нея и попитал:

— Вие ли сте, Ваша светлост?

— Да, да! — извикал Диоптрик. — Аз съм, някой ме отвлече, нападна ме, запои ме в една кутия, някаква жена я отвори, уплаши се и падна от тавана, капакът се затвори, не мога да изляза, пусни ме, който и да си — в името на Великата матрица, — а аз ще ти дам каквото поискаш!

— Вече съм чувал това, с позволението на Ваша светлост, и зная колко струват тези думи — отвърнал Фротон, — защото аз съм тенекеджията, когото заповяда да изхвърлят.