— Ваше кралско величество! Извинете ме! Без да искам! Това съм аз, Диоптрик, великият програмист…

— Що за глупави шеги в такъв момент? — извикал кралят и пернал апаратчето, което паднало на пода, а великият подхрилник, давайки начало на тържеството с три удара на златния си жезъл, го строшил неволно на дребни парчета. Излязъл кралският син от детската пещ и погледът му паднал върху електрическата рибка, която плувала в сребърната клетка до трона, ликът му просветнал и той обикнал това малко създание. Тържеството завършило щастливо, кралският син се качил на трона и заел мястото на Хидропс. Оттогава станал владетел на аргонавтиците и велик философ, защото се заел да изследва небитието, нали няма нищо по-малко, което бихме могли да си представим. Управлявал също така справедливо, като взел името Неантофил, и малките електрически рибки били любимото му ястие. А Фротон се оженил за Аврентина, ремонтирал по нейна молба намиращото се в мазето смарагдово тяло на Диоптрик и поставил в него мозъка, който извадил от шкафа. Като видели, че няма как иначе, великият програмист и останалите министри служили оттам нататък вярно на новия крал, а Аврентина и Фротон, който станал велик кралски ламаринник, живели дълго и щастливо.