И тук му разказал цялата история как някакъв непознат големец го извикал при себе си, наредил му да запои кутията и да я остави на сметището извън града. Разбрал Диоптрик, че това трябва да е бил някой от кралските министри, най-вероятно Амасид. Започнал веднага да моли горещо Фротон да го пусне от тавана, но той попитал как би могъл да повярва на думите му.

И едва когато Диоптрик му се заклел във всичко свято, че ще му даде дъщеря си за жена, тенекеджията отворил капака и като взел големеца с двата си пръста, с ордените нагоре, го занесъл в двореца му. А часовниците тъкмо изплискали дванадесет часа на обяд и започвало голямото тържество за изваждането на кралския син от печката. Колкото се може по-бързо Диоптрик окачил към трите ордена, от които се състоял, голямата всеморска звезда с лента, бродирана с морски вълни, и заплувал бързо към двореца на Иноксидите. А Фротон отишъл в покоите, където се намирала Аврентина, заобиколена от своите дами и свиреща на електролютня. Двамата много се харесали. От дворцовите кули се обадили фанфари, когато Диоптрик доплувал до главния вход, защото тържеството вече започнало. Отначало пазачите не искали да го пуснат, но го познали по ордените и отворили вратата.

А когато тя се отворила, по цялата зала за коронации преминало подводно течение, грабнало Амасид, Миногар и Филонавт, толкова били смалени, и ги отнесло в кухнята, където се завъртели за миг, напразно викайки за помощ, над отвора на канала, попаднали в него и по подземните тръби се намерили извън града. А когато се измъкнали от тинята, калта и мръсотията, очистили се и се върнали в двореца, тържеството вече било свършило. Същото подводно течение, което така навредило на тримата министри, повлякло и Диоптрик и го завъртяло около трона с такава сила, че връзващото го златно телче се скъсало и ордените и всеморската звезда полетели на всички страни, а апаратчето се ударило по инерция в челото на крал Хидропс, който се изумил силно, защото от миниатюрното нещо се носел писък: