— Кралят иска да му проектираме син — мислел си Амасид, — така че няма нищо по-просто от това да се заложи в микроматрицата на принца омраза към Диоптрик, този урод, надут като мехур. Тогава, щом вземе властта, той ще заповяда веднага да го задушат, като извадят главата му на въздуха. Това наистина ще бъде чудесно. Но — продължавал да мисли знаменитият хидрокибер — Диоптрик сигурно крои същите планове, а като програмист има за съжаление много възможности да програмира в бъдещия принц омраза към мене. Лоша работа! Трябва да си отварям очите на четири, когато слагаме заедно матрицата в детската пещ!

— Най-просто ще бъде — размишлявал в същото време достойният Филонавт — да се заложи в принца благосклонност към микроцитите. Но това ще бъде забелязано веднага и кралят ще заповяда да ме изключат. Така че в кралския син може да се запои само любов към малките форми, което ще бъде много по-безопасно. Ако започнат да ме разпитват, ще кажа, че съм имал предвид само подводните дребосъци и съм забравил да въведа в програмата на момчето уговорката, че това, което не е подводно, не трябва да се обича. В най-лошия случай кралят ще ме лиши за това от ордена Голямо бълбукане, но няма да ми вземе главата, а тя е нещо много скъпо за мене, което не би могъл да ми върне дори и Наноксер, владетеля на микроцитите!

— Защо мълчите, достойни господа? — обадил се тогава Миногар. — Смятам, че трябва веднага да започнем работа, защото няма нищо по-свято от кралската заповед!

— Затова мисля върху нея — казал бързо Филонавт, а Диоптрик и Амасид добавили:

— Готови сме!