Затова наредили, както изисквал старият обичай, да ги затворят в стая със стени от смарагдови люспи, която запечатали отвън седем пъти с подводна смола, а Мегацист, господарят на планетните потопи, сложил върху печатите своя герб на Тихата вода. Оттам нататък никой вече не можел да се меси в работата им, докато не дадат знак, че е завършена, като изхвърлят с нарочно предизвикан водовъртеж през един капак неуспешните проекти. Тогава печатите трябвало да бъдат строшени и да се пристъпи към великото тържество на синоприемането.

Заели се сановниците за работа, която не им вървяла много. Защото не мислели как да въведат в принца желаните от Хидропс добродетели, а за това как да надхитрят и краля, и тримата си неръждаеми другари в това трудно творческо дело.

Кралят губел търпение — неговите синоправци били затворени вече осем дни и нощи, но не давали никакъв знак, че работата им е близо до благополучния си край. Защото те се опитвали да се надпреварват взаимно по издръжливост, така че всеки чакал другите да капнат, след което да начертае бързо в кристалната мрежичка на матрицата това, което в кралския син ще му бъде от полза.

Та нали жаждата за власт окрилявала Миногар, Филонавт — жаждата за богатствата, които ще му дадат микроцитите, а взаимната омраза — Амасид и Диоптрик.

Като изчерпил по такъв начин повече търпението си, отколкото своите сили, хитрият Филонавт рекъл:

— Не разбирам, достойни господа, защо се бави така нашето дело. Нали кралят ни даде точни указания; ако се придържахме към тях, кралският син да е вече готов. Започвам да подозирам, че вашата мудност е предизвикана от нещо, което има с кралското синоначалие по-друга връзка от тази, който би била мила за сърцето на владетеля. И ако продължава така, с най-дълбоко съжаление ще бъда принуден да изкажа votum separatum, с други думи — да напиша…

— Донос! За това става дума, Ваша милост — изсъскал Амасид, движейки ядосано блестящите си хриле така, че поплавъците на ордените му затрептели. — Ами хайде, хайде!