Застанал Фротон, треперейки, пред великия програмист, който му казал:

— Слушай, ще можеш ли да ме смалиш? Струва ми се, видиш ли, че съм прекалено голям… но да оставим това! Трябва да ме смалиш, обаче така, че да не пострада красотата ми! Ако го направиш добре, ще те възнаградя богато, само че веднага трябва да забравиш какво си правил. Нито дума, защото ще заповядам да те завинтят!

Фротон се учудил, но не показал това външно; какви ли не капризи проявяват богатите, така че огледал внимателно Диоптрик, надникнал в него, очукал го отвсякъде и му казал:

— Ваша светлост, мога да ви отвинтя средната част на опашката…

— Не, не искам! — отвърнал живо Диоптрик. — Жал ми е за опашката! Много е красива!

— В такъв случай да отвинтим ли краката? — попитал Фротон. — Нали са напълно излишни.

И наистина, аргонавтиците не използват краката си; те са остатък от стари времена, когато прадедите им живеели на сушата. Но Диоптрик едва сега се разгневил:

— Ах ти, железни глупако! Нима не знаеш, че само на нас, с благородното потекло, е позволено да имаме крака?! Как смееш да ме лишаваш от тези благородни символи!!

— Най-покорно моля за прошка, Ваша светлост… Но какво мога да ви отвинтя в такъв случай?

Разбрал Диоптрик, че като се дърпа така, няма да постигне нищо. Затова измърморил:

— Прави, каквото знаеш…

Измерил го Фротон, очукал го отвясъде и казал:

— С позволението на Ваша милост бих могъл да ви отвинтя главата…

— Да не си полудял! Как мога да остана без глава? С какво ще мисля?

— О, няма нищо, господарю! Ще сложа уважаемия мозък на Ваша милост в корема — там има много място…

Съгласил се Диоптрик, а тенекеджията му отвинтил сръчно главата, сложил полукълбата на кристалния мозък в корема му, занитил всичко, зачукал го, получил пет дуката и прислужникът го извел от палата.