След това изготвили набързо синоматрицата и като изхвърлили неуспешните парчета през капака, започнало великото дворцово празненство по синоприемането.
Едва матрицата с проекта на кралския син се озовала в пещта, а почетната стража се построила пред детската печка, от която скоро трябвало да излезе бъдещият владетел на аргонавтиците, Амасид се заел да осъществи замисленото предателство. Дворцовият обущар, когото подкупил, започнал да завинтва все по-нови и нови танталови плочки към подметките на Диоптрик. Кралският син бил вече под надзора на младшите металурзи, когато Диоптрик, поглеждайки се веднъж в дворцовото огледало, установил, че вече е по-висок от своя враг, а нали наследникът имал програмирана симпатия само към малки личности и предмети!
Като се върнал вкъщи, Диоптрик се проучил внимателно, очукал се със сребърно чукче, открил завинтените към стъпалата му плочки и веднага разбрал чия е тази работа. «О, мерзавецо! — помислил си той за Амасид. — Но какво да правя сега?» След кратко умуване решил да се смали. Извикал верния си слуга и му заповядал да доведе в двореца някой добър стругар. Но слугата, като не разбрал много добре поръката, изплувал на улицата и довел един беден занаятчия на име Фротон, който по цели дни обикалял града, викайки: «Глави запоявам! Кореми с тел кърпя, опашки заварявам, опашки полирам!» Този тенекеджия имал зла жена, която винаги чакала завръщането му с железен лост в ръка и когато наближавал, цялата улица се изпълвала със злобните й крясъци; тя му вземала всичко, което изкарвал, а като добавка му огъвала хълбоците и гърба с безмилостни удари.