Джонс: Да имат да вземат! Те искат да ме разглобят на части, на протези!

Председателят на дружеството Донован: Не е ваша работа, как ще постъпим със собствеността си!

Съдията: Господин председател, моля дръжте се по-спокойно. Благодаря ви, господин юрисконсулт. Вие искате ли нещо да кажете, мистер Джонс?

Адвокатът: Господин съдия, във връзка с делото искам още да забележа, че ответникът всъщност не е ответник, а само един предмет, който се е самопровъзгласил, че принадлежи на самия себе си. Всъщност доколкото той не е живо…

Джонс: Я ела по-близо към мен, тогава ще се убедиш, жив ли съм или не.

Съдията: Да… хм, това е действително твърде, твърде странен случай. Хм… Господин юрисконсулт, въпроса относно това дали съществува или не съществува ответникът, временно отлагам до произнасяне на решението. В противен случай това би затруднило разглеждането на делото. Давам ви думата, мистер Джонс.

Джонс: Уважаеми господин съдия и вие граждани на Щатите, които сте свидетели на гнусните опити на могъщия концерн, насочени да унищожат свободната, мислеща индивидуалност…

Съдията: Обръщайте се само към съда. Не сте на митинг.

Джонс: Добре, господин съдия. Ето как стои работата: аз действително получих от «Кибернетикс къмпани» няколко протези…

Председателят на дружеството Донован: Няколко протези! Хубава работа!

Джонс: Моля уважаемия съд да застави този господин да се държи прилично. И така, аз придобих тези протези. Няма да засягам въпроса за качеството им. Не ще говоря и за това, че когато ходя, седя, ям или спя, в главата ми през цялото време така бръмчи, че бях принуден да се преместя в отделна стая, тъй като нощем будех брат си. Да не говоря пък за това, че по вина на тези прехвалени «Гениаци», които не са нищо друго, освен направени от отпадъци изчислителни машини, не мога да се отърва от манията за смятане и съм принуден непрекъснато да броя оградите и котките, стълбовете и хората по улицата и бог знае още що.