Няма да се разпростирам надълго и нашироко. Мога да кажа само, че имах намерение честно да изплатя всичко, което дължах, но пари аз мога да припечеля само ако успея да получа някоя награда в надбягванията. А напоследък просто не ми вървеше, настроението ми беше потиснато, сякаш бях без глава и…

Адвокатът: Ответникът сам признава, че е без глава! Моля съдът да обърне внимание на това.

Джонс: Не ме прекъсвайте! Казах го в преносен смисъл. Бях се съвсем объркал, започнах да играя на борсата, губех и бях принуден да правя все нови и нови дългове. Освен това, чувствувах се много зле. В левия ми крак през цялото време нещо ужасно ме болеше, в очите ми святкаха искри, преследваха ме все някакви идиотски сънища за машини: шевни, за чорапи, трикотажни. И както бях така отпаднал и едва се държах на краката си, дружеството започна да ме влачи по съдилищата. Името ми започна да се появява по вестниците и, в резултат на злостната клевета, църковната община на методистите — аз съм методист, господин съдия — затвори пред мен вратите на божия храм.

Адвокатът: Вие се оплаквате от това? Може би вярвате в задгробния живот?

Джонс: Вярвам. Вас какво вя засяга?

Адвокатът: Ето какво: та мистер Хари Джонс сега живее задгробния си живот, а вие сте един обикновен узурпатор!

Джонс: Подбирайте си думите!

Съдията: Моля страните да се държат по-спокойно.

Джонс: Уважаеми господин съдия, когато бях в такова тежко положение, дружеството предяви срещу мен иск, но безсъвестните му претенции бяха отхвърлени от щатския съд.