Съдията: Значи, ви извадиха…
Джонс: Да, разбира се.
Съдията: И вместо това ви поставиха…
Джонс: Да, естествено. Само че тогава аз не разбирах, защо те така охотно направиха това, и то на много изгодни условия, на дългосрочно изплащане. Сега всичко ми е ясно! Те са искали, уважаеми господин съдия, да ме лишат от моето собствено полукълбо! Нали преди това съдът отхвърли иска им на основание, че нещастното късче от моята стара глава не би могло самостоятелно да съществува, ако му отнемеха всичко останало! Ето защо те решили да се възползват от моята наивност, от отслабената ми вследствие на автомобилните катастрофи воля и изпратили при мен този Гоас, за да се съглася да извадят остатъка от моя мозък и така аз се хванах в хитро поставените им мрежи! За щастие, плановете им се оказаха плитко скроени! Нека уважаемият съд прецени, колко струват доводите им. Те казват, че имат право върху моята личност. На какво основание? Да предположим, че някой купува на кредит хранителни продукти: брашно, захар, месо и тъй нататък, а след известно време бакалинът се обърне към съда с искане да му се признае собствеността върху самия длъжник, тъй като, според медицината, в процеса на обмяната на веществата органите на човешкото тяло постоянно се подменят с нови клетки, образувани от хранителните вещества, и след няколко месеца целият длъжник, всичките му клетки от главата до краката вече ще са изградени от мазнините, белтъците, яйцата, въглеводородите, които му е продал на кредит бакалинът. И аз ви питам, кой съд в света би удовлетворил искането на този бакалин? Нима живеем в Средните векове, когато Шейлок е поискал фунт месо от своя длъжник? А в дадения случай нещата стоят точно така! Аз съм автомобилният състезател Хари Джонс, а не някаква си машина.