— А…! — Нещо като ръмжене се надигна в гърлото му и затихна.

Пристъпи неловко от крак на крак и отново погледна към пламналата зора на лицето на младежа, нарисувал картината над камината в стаята горе.

— Проклетата нощ свърши — рече старецът. — Така че, ако ми направиш път…

— Сър.

Старецът слезе още едно стъпало и изведнъж избухна:

— Виж какво! Нараниш ли Том по какъвто и да било начин, кълна се в Бога, ще ти счупя гръбнака! Чу ли ме?

— Не се безпокойте. — Франк му протегна ръка.

Старецът я погледна, сякаш за пръв път виждаше протегната ръка. Въздъхна.

— Ох, дявол да го вземе, Франк, приятелю на Том, толкова си млад, че чак очите ме болят. Махни се от пътя ми!

Стиснаха си ръце.

— Господи, ама че силна хватка — изненада се старецът.

И изчезна, сякаш дъждът го отнесе.

Младежът затвори вратата след себе си и остана за момент загледан в приятеля си в леглото. Накрая се наведе над него и сякаш някакъв инстинкт поведе ръката му точно до мястото, докоснато преди по-малко от пет минути от дланта на стареца. Погали лятната буза.

В съня си Том се усмихна с усмивката на бащата на баща си и повика насън стареца по име.

Повика го два пъти.

И заспа спокойно.