Наближи и първото, с което се обърна към мен, бе смях. Радваше се на живота и известяваше това със звука, който издаваше. Сигурно и аз съм се засмял, защото духът му бе заразителен. Протегна ми мургавата си ръка. Поколебах се. Той махна нетърпеливо и ме хвана за ръката.

Господи, след всички тези години си спомням какво си казахме — „Не е ли весело?“ — рече той.

Не попитах кое е весело. Знаех го. Каза, че се казвал Джо. Аз казах, че съм Тим. И ето ни, две момчета на плажа, а между нас — цялата вселена като рядко хубава шега.

Погледна ме с огромните си кръгли медни очи и се разсмя с пълна сила, а аз си помислих — хей, той е дъвкал сено! Мирише на трева! И от това внезапно се замаях. Миризмата ме зашемети. Господи, помислих си, пиян съм, но защо? Беше ми се случвало да пробвам от пиячката на татко, но какво беше това? Пиян по обед, блъснат от слънцето… защо ми се вие свят? Защото някакво непознато момче е дъвкало сладка трева? Не, не може да бъде!

После Джо ме погледна и каза: „Нямаме време“.

„Нямаме време ли?“ — повторих аз.

„Да — отвърна Джо. — За да бъдем приятели. Ние сме приятели, нали?“

И ми дъхна на прясно окосени поляни.

Господи, идеше ми да извикам — да! И едва не паднах, сякаш ме бе тупнал приятелски. Устата ми се отвори и затвори, и накрая попитах: „А защо нямаме време?“

„Защото — рече Джо — ще сме тук шест дни, най-много седем, после продължаваме надолу по цяло Ейре. Никога повече няма да те видя през живота си. Затова трябва да направим много неща за тези няколко дни, нали тъй, Тим?“

„Шест дни? Че това е направо нищо!“ — запротестирах аз и се запитах защо изведнъж се почувствах опустошен и изоставен на брега. Нещо едва бе започнало, а аз вече оплаквах края му.

„Един ден тук, седмица там, месец някъде другаде — рече Джо. — Трябва да живея много бързо, Тим. Приятелите ми не се задържат дълго. Само онези, които помня. Затова където и да отида, казвам на новите си приятели — бързо, да направим това, да направим онова, да направим сума неща, дълъг списък, за да ме помниш, когато си замина, и аз теб да те помня и да си казвам — ето това беше приятел. Така че да почваме. Ти гониш!“