— Да не би да се опитвате да ми кажете, че в Англия все още се сключват такива бракове? И че баща ви ще уговори вашата женитба?

— Това наистина е най-добрият начин. — Гласът на Реджина прозвуча като чужд.

— Но помислете за братовчедка си Луси! Никой не е уговарял нейната сватба с онзи Шоз Савидж, а вижте колко е щастлива! Миналия месец четох във вестниците за брачната церемония. Наричат я „сватбата на века“. Това вече е истинска любов!

Реджина се усмихна.

— Да, сватбата беше истинско събитие.

Тя бе пристигнала със семейството си в Тексас, за да присъстват на церемонията. За нея това бе идеалното извинение да се махне от Англия — по-точно от лорд Хортензи и неговата годеница.

— Скоро и вие ще вдигнете такава сватба, скъпа моя. А при вашия благороден произход, мисля, че ще е дори по-грандиозна.

— Несъмнено — успя да промълви Реджина, но усмивката й беше тъжна. Не за зрелищна сватба мечтаеше тя, а за истинска любов. Любовта, която можеше да изживее, но баща й я бе лишил от нея. Рандолф не преследваше богатството ми, каза си тя за пореден път. Не че вече имаше значение. Той щеше да се жени за друга жена. Също като нея и той щеше да постъпи според желанието на родителите си.

Влакът сякаш намали скоростта си.

— Скоро трябва да пристигнем в Пасо Роблес. — Госпожа Шрьонер надникна през прозореца. — Непременно ще се насладя на тези прочути кални бани, преди да се върна в Тексас.

— Заслужава си да ги видите — каза Реджина. — Хотел „Ел Пасо де Роблес“ е най-големият здравен комплекс по Южното крайбрежие. Или поне така твърдят чичо и леля. — В Пасо Роблес трябваше да я чакат семейство Арчън. А след дългия спокоен уикенд щяха да се насочат на север, към Сан Франциско, където живееха в момента. Реджина възнамеряваше да прекара с тях остатъка от лятото. А през септември вече нямаше начин да отлага неизбежното — трябваше да се върне у дома и да се изправи лице в лице със своето бъдеще.