— Не! — Слейд стовари тежкия си юмрук върху масата. Чашите подскочиха и се разбиха шумно на пода. Едуард успя да улови бутилката, преди да я сполети същата съдба. Слейд беше ужасен от самия себе си — да изпитва такава страст към Елизабет, годеницата на своя брат.

— Видя ли се с Рик? Пристигнахме в града преди няколко часа. Рик едва не превъртя, докато те чакахме да се върнеш. Той със сигурност ще откачи, когато разбере, че си е загубила ума. Това би могло да провали плановете му.

— Тя е загубила паметта, а не ума си — поправи го Слейд. — Освен това с Рик се видяхме веднага след като я оставих в хотела. Казах му, че няма представа коя е. Той беше изненадан. Доколкото разбрах, тръгна натам.

Едуард го погледна внимателно.

— Нещо те притеснява. Какво е то?

Слейд се раздвижи на стола си.

— Нищо. — Отдавна бе проумял, че не е добър лъжец и никога няма да бъде. — Просто имах отвратителен ден.

Но Едуард беше проницателен човек. Едва ли можеше да проумее какво става в съзнанието на брат му, но когато проговори, сякаш четеше мислите на Слейд.

— Нали знаеш, че никога не сме виждали Елизабет — нито ти, нито пък аз. Единствено Рик я е виждал и предполагам, че в момента е с нея. Какво ще стане, ако това е някоя друга жена?

— Очаквахме Елизабет да пристигне с този влак — отбеляза безстрастно Слейд. — Тя трябваше да дойде в Мирамар, за да се омъжи за Джеймс. Церемонията беше насрочена за след две седмици. Това беше планирано преди много време. Ако е имала някаква неотложна причина да не тръгне сега, Елизабет със сигурност щеше да ни предупреди. Само един от пътниците — една жена — липсвала от онзи проклет влак. — Слейд вдигна безразлично рамене. — Освен това тази жена напълно отговаря на описанието на Джеймс. — Дребна и поразително красива, добави мислено той. Да, напълно съвършена.