— Но как? Ако имахме лодки! Какво ще кажете, да построим салове?

Кортейо помисли малко.

— Не е изгодно. Саловете лошо се управляват. Ох, да можех да виждам, тия катери и лодки до един час щяха да са наши.

— Трудна работа, сеньор! Нямаме лодки и при това няма да правим и салове, така ли?

— Точно така! Но кой пък ни пречи да доплуваме отсреща?

— Вярно. Ама не всички умеят да плуват.

— Необходимо ли е? Няма ли достатъчно дървета и тръстика? Ако всеки си направи порядъчен сноп, на който да опре торса си, бих искал да видя онзи, която няма да стигне отсреща.

— Но барутът ще се измокри.

— Не, защото пушките ще останат тук. Достатъчно е всеки да вземе мачетето си. Няма да ни усетят, ако доплуваме поотделно. Преди екипажът да е разбрал каквото и да било, ще сме се качили на катерите и лодките и ще го връхлетим. Сетне ще довлечем товара до сушата. Ох, де да можех и аз да присъствам!

— Но вие бихте могъл да присъствате, сеньор! Ще ви построим един по — голям сал и ще ви вземем с нас.

— Само дето не съм в състояние да го управлявам.

— Не е и нужно. Двама или трима души ще ви подпомагат.

— Така става. Болките донякъде отслабнаха. Вярно, че се надявам утре да прогледна с едното око, но ако забавим нападението дотогава, плячката лесно може да ни се изплъзне.

— Съгласни сме, че трябва да се нападне колкото може по-скоро.

— Добре — рече Кортейо. — Виждат ли се още светлини по корабите?

— Нито една.

— Ония спят. Мислят, че опасността е отминала. Глупави хора. Трябва предварително да се разпределите, та всеки да знае на кой катер или лодка ще се качи. Наложително е също да угасим огъня, в противен случай отблясъците му ще ни издадат. Вървете да сечете тръстика и клони! После ми направете сал!

— Накъде смятате да гребем, сеньор?

— Към по-предния кораб. Естествено товарът до утре ще остане недокоснат!